Децата на Изтока посрещат утрото с молитва за Благодарност
Здравей, живот!
Аз съм тук.
Какъв шанс да чувам отново звуците на света, да усещам, че съм!
Какво благо, че Изворът на живота не е пресъхнал от жегата на моите чувства и имам шанса да проживея този ден по- добре от всякога.
Майко Земя!
Ти, която си щедра към праведния и грешника, към умния и глупавия.
Ти, която издържаш всякаква неправда и несправедливост върху тялото си и приютяваш всекиго.
О, най- милостива, позволи да те докосна с нозете си!
Нека вълните на Радостта да струят неспирно от моето сърце към тези, които срещна.
Нека всички те измият своята меланхолия с лунните лъчи на моето блаженство.
Нека камбаните на смеха срутят надстройката на скръбта стелеща се над много умове и отнесат далеч всички тревоги на сърцата.
Нека един лъч на моята любов да обърне в бяг насъбралата се тъмнина с векове подхранвана в мрачните ъгли на ума!
Майко на живота,
подкрепете ме този ден да бъда медения извор на сладост на, които се събират жадните за обич.
Пътникът след, който не остава следа.
Флейтата в ,която хладния зефир на Океана свири нежната мелодия на Хармонията!
